Св. Никита бил изгорен на клада, но тялото му останало невредимо
Църквата уважава през днешния ден свети великомъченик Никита.
Той живял през IV в., когато християнската вяра се разпространявала бързо по бреговете на р. Дунав. Там живеели вестготите, какъвто бил и Никита.
Вестготите били разграничени тогава на две страни. В едната държател бил Анатарих, богохулник, гонител на християнството, а в другата – Фритигерн, християнин и покровител на християнстовото. Между двете страни избухнала война, след която Анатарих бил надвит и той избягал с група бойци.
Тъй се разкрила необятна опция за разпространяване на християнството в просторната готска земя. Победата на Фритигерн била приета като победа на светия и животворящ Господен кръст, под знамето на който той воювал.
Приемникът на готския свещеник Теофил, свещеник Вулфила, изнамерил готската писменост и превел на готски език Свещеното Писание и доста богослужебни книги. В резултат на това християнството се затвърдило още повече.
Особено съдействал за неговото подсилване св. Никита, който бил един от прославените мъже измежду готите. Със своите въодушевени слова той обърнал мнозина към вярата в Божия Син Исус Христос.
По-късно обаче Атанарих се върнал още веднъж в родината, образувал армия, насочил се против войските на Фритигерн, разрушил ги и взел в ръцете си властта над цялата готска земя оттатък Дунава. Езичник–фанатик, Атанарих почнал ужасно гонение срещу Църквата.
Св. Никита излязъл в отбрана на християнската религия. Все по-усилено и по-безстрашно проповядвал словото Божие, подготвял вярващите за страдалчески подвизи и намерено изобличавал тиранина Атанарих в безбожие и варварство.
Всички мъчения, с които Атанарих желал да принуди Никита да се отхвърли от Христа, останали без резултат. Нито многото рани, нито изтезанията на плътта могли да го принуждават да се откаже от Господ. Тогава мъчителят заповядал да изгорят мъченика на клада. Твърд и непоклатен стоял светия великомъченик измежду пламъците. Душата му отминала във вечността, тялото му обаче останало невредимо измежду пламъците.
По заповед на властта, незасегнатото от огъня тяло било оставено без заравяне.
В това време живял в готската земя един благоверен християнин, на име Мариан. Той бил родом от Мопсует – град в малоазийската област Киликия. Мариан се бил сближил с Никита и щом разбрал, какво се е случило с неговия другар, решил да откри тялото му и да го отнесе в своята татковина.
Той тръгнал нощем да го търси. Бог му изпратил светлина във тип на звезда, която озарила пътя му и се спряла над самото тяло на мъченика. Мариан го взел, загънал го в чисто платно и го отнесъл в отечеството си – Киликия. Погребал го в своя дом.
По-късно тук християни построили храм, в който били сложени светите мощи на великомъченика. Край тях почнали да се правят чудеса. Мнозина получавали излекуване както на телесни, по този начин и на душевни недъзи.
Той живял през IV в., когато християнската вяра се разпространявала бързо по бреговете на р. Дунав. Там живеели вестготите, какъвто бил и Никита.
Вестготите били разграничени тогава на две страни. В едната държател бил Анатарих, богохулник, гонител на християнството, а в другата – Фритигерн, християнин и покровител на християнстовото. Между двете страни избухнала война, след която Анатарих бил надвит и той избягал с група бойци.
Тъй се разкрила необятна опция за разпространяване на християнството в просторната готска земя. Победата на Фритигерн била приета като победа на светия и животворящ Господен кръст, под знамето на който той воювал.
Приемникът на готския свещеник Теофил, свещеник Вулфила, изнамерил готската писменост и превел на готски език Свещеното Писание и доста богослужебни книги. В резултат на това християнството се затвърдило още повече.
Особено съдействал за неговото подсилване св. Никита, който бил един от прославените мъже измежду готите. Със своите въодушевени слова той обърнал мнозина към вярата в Божия Син Исус Христос.
По-късно обаче Атанарих се върнал още веднъж в родината, образувал армия, насочил се против войските на Фритигерн, разрушил ги и взел в ръцете си властта над цялата готска земя оттатък Дунава. Езичник–фанатик, Атанарих почнал ужасно гонение срещу Църквата.
Св. Никита излязъл в отбрана на християнската религия. Все по-усилено и по-безстрашно проповядвал словото Божие, подготвял вярващите за страдалчески подвизи и намерено изобличавал тиранина Атанарих в безбожие и варварство.
Всички мъчения, с които Атанарих желал да принуди Никита да се отхвърли от Христа, останали без резултат. Нито многото рани, нито изтезанията на плътта могли да го принуждават да се откаже от Господ. Тогава мъчителят заповядал да изгорят мъченика на клада. Твърд и непоклатен стоял светия великомъченик измежду пламъците. Душата му отминала във вечността, тялото му обаче останало невредимо измежду пламъците.
По заповед на властта, незасегнатото от огъня тяло било оставено без заравяне.
В това време живял в готската земя един благоверен християнин, на име Мариан. Той бил родом от Мопсует – град в малоазийската област Киликия. Мариан се бил сближил с Никита и щом разбрал, какво се е случило с неговия другар, решил да откри тялото му и да го отнесе в своята татковина.
Той тръгнал нощем да го търси. Бог му изпратил светлина във тип на звезда, която озарила пътя му и се спряла над самото тяло на мъченика. Мариан го взел, загънал го в чисто платно и го отнесъл в отечеството си – Киликия. Погребал го в своя дом.
По-късно тук християни построили храм, в който били сложени светите мощи на великомъченика. Край тях почнали да се правят чудеса. Мнозина получавали излекуване както на телесни, по този начин и на душевни недъзи.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ